Sep 19, 2009, 11:57 AM

Бягство

  Poetry
702 0 2

Бягство

 

 

Днес се родих,

но дълго умирах,

търсейки себе си,

се уморих.

Скитах се дълго

сред хаос и дим.

Градът ме погълна -

неумолим.

И търсех пътеки,

водех войни.

Но човек се обърква -

оставя следи.

И тръгнах по диря,

видяна пред мен.

Какво ли ще диря,

когато съм в плен.

Губех се дълго,

прекалено дори.

И все не бе пълно

чувството в мен.

Ти беше отсреща -

на другия бряг.

Аз знаех, че си насреща,

но вече не съм каквато бях.

Спри това лудо бягане,

всичко върти се в кръг.

Всичко човешко успяхме

да заличиме във нас.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм на това мнение, щом чета този стих Ако не сте се настигнали Ви го пожелавам! Или поне да сте настигнали правилните хора!Усмивки!
  • Може би не всичко! Поздрави

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...