Бягство
Днес се родих,
но дълго умирах,
търсейки себе си,
се уморих.
Скитах се дълго
сред хаос и дим.
Градът ме погълна -
неумолим.
И търсех пътеки,
водех войни.
Но човек се обърква -
оставя следи.
И тръгнах по диря,
видяна пред мен.
Какво ли ще диря,
когато съм в плен.
Губех се дълго,
прекалено дори.
И все не бе пълно
чувството в мен.
Ти беше отсреща -
на другия бряг.
Аз знаех, че си насреща,
но вече не съм каквато бях.
Спри това лудо бягане,
всичко върти се в кръг.
Всичко човешко успяхме
да заличиме във нас.
© Камелия Миланова All rights reserved.