Бягство

19.09.2009 г., 11:57 ч.

Поезия

539 0 2

Бягство

Днес се родих,

но дълго умирах,

търсейки себе си,

се уморих.

Скитах се дълго

сред хаос и дим.

Градът ме погълна -

неумолим.

И търсех пътеки,

водех войни.

Но човек се обърква -

оставя следи.

И тръгнах по диря,

видяна пред мен.

Какво ли ще диря,

когато съм в плен.

Губех се дълго,

прекалено дори.

И все не бе пълно

чувството в мен.

Ти беше отсреща -

на другия бряг.

Аз знаех, че си насреща,

но вече не съм каквато бях.

Спри това лудо бягане,

всичко върти се в кръг.

Всичко човешко успяхме

да заличиме във нас.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

agapeiya_polis (Агапея Полис)

2009-09-22T23:02:13+03:00

И аз съм на това мнение, щом чета този стих Ако не сте се настигнали Ви го пожелавам! Или поне да сте настигнали правилните хора!Усмивки!
Ninsi (Нина Найденова)

2009-09-19T15:26:23+03:00

Може би не всичко! Поздрави