22 oct 2013, 21:27

Бягство

  Poesía » Otra
867 0 1

Скри ли се слънцето -

от края на дупката нервно надничаш.

В  мрака ти не ще избягаш.

В колелото край във края се засичат

и объркано във него се разтягаш.

 

 

Бягаш стиснал се с ръка за гушата,

в лабиринта чакаш своя край,

кокалести ръце към теб  протегнати,

гласове шепнат - "Дай!"

 

Достигнал до края на пътя си,

във ада прокарал си диря.

Покай се, човече, за грешките си,

душата покой да намира.

 

От лъч на надеждата въже оплети

и тръгвай нагоре полека,

достигнал ръба на бездната - изпълзи,

и хващай по нова пътека.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...