22 oct 2013, 21:27

Бягство

  Poesía » Otra
866 0 1

Скри ли се слънцето -

от края на дупката нервно надничаш.

В  мрака ти не ще избягаш.

В колелото край във края се засичат

и объркано във него се разтягаш.

 

 

Бягаш стиснал се с ръка за гушата,

в лабиринта чакаш своя край,

кокалести ръце към теб  протегнати,

гласове шепнат - "Дай!"

 

Достигнал до края на пътя си,

във ада прокарал си диря.

Покай се, човече, за грешките си,

душата покой да намира.

 

От лъч на надеждата въже оплети

и тръгвай нагоре полека,

достигнал ръба на бездната - изпълзи,

и хващай по нова пътека.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...