22 oct 2013, 21:27

Бягство

  Poesía » Otra
863 0 1

Скри ли се слънцето -

от края на дупката нервно надничаш.

В  мрака ти не ще избягаш.

В колелото край във края се засичат

и объркано във него се разтягаш.

 

 

Бягаш стиснал се с ръка за гушата,

в лабиринта чакаш своя край,

кокалести ръце към теб  протегнати,

гласове шепнат - "Дай!"

 

Достигнал до края на пътя си,

във ада прокарал си диря.

Покай се, човече, за грешките си,

душата покой да намира.

 

От лъч на надеждата въже оплети

и тръгвай нагоре полека,

достигнал ръба на бездната - изпълзи,

и хващай по нова пътека.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...