Бягство
862
0
1
Скри ли се слънцето -
от края на дупката нервно надничаш.
В мрака ти не ще избягаш.
В колелото край във края се засичат
и объркано във него се разтягаш.
Бягаш стиснал се с ръка за гушата,
в лабиринта чакаш своя край,
кокалести ръце към теб протегнати,
гласове шепнат - "Дай!"
Достигнал до края на пътя си,
във ада прокарал си диря.
Покай се, човече, за грешките си,
душата покой да намира.
От лъч на надеждата въже оплети
и тръгвай нагоре полека,
достигнал ръба на бездната - изпълзи,
и хващай по нова пътека.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
