Скри ли се слънцето -

от края на дупката нервно надничаш.

В  мрака ти не ще избягаш.

В колелото край във края се засичат

и объркано във него се разтягаш.

Бягаш стиснал се с ръка за гушата,

в лабиринта чакаш своя край,

кокалести ръце към теб  протегнати,

гласове шепнат - "Дай!"

Достигнал до края на пътя си,

във ада прокарал си диря.

Покай се, човече, за грешките си,

душата покой да намира.

От лъч на надеждата въже оплети

и тръгвай нагоре полека,

достигнал ръба на бездната - изпълзи,

и хващай по нова пътека.