Бягство (Следващото измерение е любов)

В прашен ъгъл, там накрай Земята,

където дните резонират с вечността,

в удобното легло на самотата

прегръщах със любов безкрайността.

Цялото изпълваше покоя,

от Нищото се раждаха звезди,

дочувах тъжна песен на секвоя,

но бях щастлива както никога преди.

Сега живея в друго измерение,

не са ми нужни никакви слова

и няма време, всичко е безвремие

това е царството на любовта.