Бягство (Следващото измерение е любов)
В прашен ъгъл, там накрай Земята,
където дните резонират с вечността,
в удобното легло на самотата
прегръщах със любов безкрайността.
Цялото изпълваше покоя,
от Нищото се раждаха звезди,
дочувах тъжна песен на секвоя,
но бях щастлива както никога преди.
Сега живея в друго измерение,
не са ми нужни никакви слова
и няма време, всичко е безвремие
това е царството на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доника Стоянова Всички права запазени
