Feb 19, 2015, 10:47 PM

Бягство (Следващото измерение е любов) 

  Poetry » Other
449 0 0

В прашен ъгъл, там накрай Земята,

където дните резонират с вечността,

в удобното легло на самотата

прегръщах със любов безкрайността.


Цялото изпълваше покоя,

от Нищото се раждаха звезди,

дочувах тъжна песен на секвоя,

но бях щастлива както никога преди.


Сега живея в друго измерение,

не са ми нужни никакви слова

и няма време, всичко е безвремие

това е царството на любовта.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??