25 ene 2006, 20:38

БЯХ ЛИ?

  Poesía
1.1K 0 4

Аз бях велик магьосник
и смело влизах
със стихиите във бой,
сразявах ги,
с гнева си ги изпепелявах,
побеждавах ги
и бях за хората герой!

Аз бях прочут гадател
в звездите взирах се
и търсех знак.
С пророчествата си
спасявах аз владетели,
но свойта власт
с тях не делях!

Аз бях... сега съм  вятърът,
шептящ в гората,
сега съм пясъкът
стенещ под краката,
сега съм...Аз -
оная - Живата
дори в скръбта
Надежда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Много хъбаво и завладяващо стихотворение 6 от мен
  • Браво, красиво е особено последния!
  • Имаш страхотни стихотворения и мн се радвам, че си решила да ги споделиш тук. С удоволствие бих прочела още от стиховете ти
  • Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...