25 янв. 2006 г., 20:38

БЯХ ЛИ?

1.1K 0 4

Аз бях велик магьосник
и смело влизах
със стихиите във бой,
сразявах ги,
с гнева си ги изпепелявах,
побеждавах ги
и бях за хората герой!

Аз бях прочут гадател
в звездите взирах се
и търсех знак.
С пророчествата си
спасявах аз владетели,
но свойта власт
с тях не делях!

Аз бях... сега съм  вятърът,
шептящ в гората,
сега съм пясъкът
стенещ под краката,
сега съм...Аз -
оная - Живата
дори в скръбта
Надежда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Много хъбаво и завладяващо стихотворение 6 от мен
  • Браво, красиво е особено последния!
  • Имаш страхотни стихотворения и мн се радвам, че си решила да ги споделиш тук. С удоволствие бих прочела още от стиховете ти
  • Браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...