И така,
бях невероятна!
От началото
до края,
което не попречи той да настъпи.
Къде е причината -
мисля, че зная.
Орисана съм да съм безпътна.
И не е вярно, че аз се обричам.
Не спрях и за миг по пътеката прашна да тичам,
щом я загубя - да търся посока
и да нося в мен на живота урока.
И така,
всичко свърши.
Отново.
И няма проблем - знам, всеки край е начало на нещо ново.
Една мисъл само не ми дава мира -
без вяра как пътеката в гъста мъгла се намира?
© Лора Todos los derechos reservados
Ще видиш, че не са само твоя територия.
По тях се срещат елфи, сърни, вълци, вълчици, сладкопойни или нощни птици ... преминават мъгли, видял си ги - нали?