15 oct 2009, 0:40

Бях невероятна 

  Poesía » De amor
868 0 3

И така,

бях невероятна!

От началото

до края,

 

което не попречи той да настъпи.

 

Къде е причината -

мисля, че зная.

 

Орисана съм да съм безпътна.

 

И не е вярно, че аз се обричам.

Не спрях и за миг по пътеката прашна да тичам,

щом я загубя - да търся посока

и да нося в мен на живота урока.

 

И така,

всичко свърши.

Отново.

И няма проблем - знам, всеки край е начало на нещо ново.

 

Една мисъл само не ми дава мира -

без вяра как пътеката в гъста мъгла се намира?

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не съм съгласна с тази твоя пътечна теория.
    Ще видиш, че не са само твоя територия.
    По тях се срещат елфи, сърни, вълци, вълчици, сладкопойни или нощни птици ... преминават мъгли, видял си ги - нали?

  • Да, Луната - тази моя любима, красива, вечна измамница...
    Но знаеш, че пътеката се намира с вяра, дори и да е тъмно.
    Прегръщам ви от сърце!
  • Ти винаги си била невероятна! И сега!
    Просто вярвай...
    Искрени поздравления Лора!
Propuestas
: ??:??