И така,
бях невероятна!
От началото
до края,
което не попречи той да настъпи.
Къде е причината -
мисля, че зная.
Орисана съм да съм безпътна.
И не е вярно, че аз се обричам.
Не спрях и за миг по пътеката прашна да тичам,
щом я загубя - да търся посока
и да нося в мен на живота урока.
И така,
всичко свърши.
Отново.
И няма проблем - знам, всеки край е начало на нещо ново.
Една мисъл само не ми дава мира -
без вяра как пътеката в гъста мъгла се намира?
© Лора All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
