Бях невероятна
И така,
бях невероятна!
От началото
до края,
което не попречи той да настъпи.
Къде е причината -
мисля, че зная.
Орисана съм да съм безпътна.
И не е вярно, че аз се обричам.
Не спрях и за миг по пътеката прашна да тичам,
щом я загубя - да търся посока
и да нося в мен на живота урока.
И така,
всичко свърши.
Отново.
И няма проблем - знам, всеки край е начало на нещо ново.
Една мисъл само не ми дава мира -
без вяра как пътеката в гъста мъгла се намира?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
