15.10.2009 г., 0:40 ч.

Бях невероятна 

  Поезия » Любовна
869 0 3

И така,

бях невероятна!

От началото

до края,

 

което не попречи той да настъпи.

 

Къде е причината -

мисля, че зная.

 

Орисана съм да съм безпътна.

 

И не е вярно, че аз се обричам.

Не спрях и за миг по пътеката прашна да тичам,

щом я загубя - да търся посока

и да нося в мен на живота урока.

 

И така,

всичко свърши.

Отново.

И няма проблем - знам, всеки край е начало на нещо ново.

 

Една мисъл само не ми дава мира -

без вяра как пътеката в гъста мъгла се намира?

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм съгласна с тази твоя пътечна теория.
    Ще видиш, че не са само твоя територия.
    По тях се срещат елфи, сърни, вълци, вълчици, сладкопойни или нощни птици ... преминават мъгли, видял си ги - нали?

  • Да, Луната - тази моя любима, красива, вечна измамница...
    Но знаеш, че пътеката се намира с вяра, дори и да е тъмно.
    Прегръщам ви от сърце!
  • Ти винаги си била невероятна! И сега!
    Просто вярвай...
    Искрени поздравления Лора!
Предложения
: ??:??