Бях невероятна

Elda (Лора)
34 522

15.10.2009 г., 0:40 ч.

Поезия » Любовна

955 0 3

И така,

бях невероятна!

От началото

до края,

което не попречи той да настъпи.

Къде е причината -

мисля, че зная.

Орисана съм да съм безпътна.

И не е вярно, че аз се обричам.

Не спрях и за миг по пътеката прашна да тичам,

щом я загубя - да търся посока

и да нося в мен на живота урока.

И така,

всичко свърши.

Отново.

И няма проблем - знам, всеки край е начало на нещо ново.

Една мисъл само не ми дава мира -

без вяра как пътеката в гъста мъгла се намира?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.