Бях разсеяна
Не можех да спра вината своя.
Не можех да обърна гръб сега.
И да разбера, че всъщност котва
беше ти и всичко между нас.
Заливаха ме вълни от щастие
и пожари от нестихващ гняв.
Заливаха ме сълзи, а после
ти сложи край и вечен час.
Не можех да те видя, както си.
Теб и за мен подготвения гроб.
Не можех да видя и лъжите ти.
Бях разсеяна от своята любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados
