Не можех да спра вината своя.
Не можех да обърна гръб сега.
И да разбера, че всъщност котва
беше ти и всичко между нас.
Заливаха ме вълни от щастие
и пожари от нестихващ гняв.
Заливаха ме сълзи, а после
ти сложи край и вечен час.
Не можех да те видя, както си.
Теб и за мен подготвения гроб.
Не можех да видя и лъжите ти.
Бях разсеяна от своята любов.
© Ангела Топалова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
