Бях разсеяна
Не можех да спра вината своя.
Не можех да обърна гръб сега.
И да разбера, че всъщност котва
беше ти и всичко между нас.
Заливаха ме вълни от щастие
и пожари от нестихващ гняв.
Заливаха ме сълзи, а после
ти сложи край и вечен час.
Не можех да те видя, както си.
Теб и за мен подготвения гроб.
Не можех да видя и лъжите ти.
Бях разсеяна от своята любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангела Топалова Всички права запазени
