princesa162 (Стефания Игнатова) princesa162 (Стефания Игнатова)
5
12 jun 2011, 22:21

Бях там

1.3K 0 1

Късно е да се извиняваш,

време е да си заминаваш.

Остави ме тук сама,

да се лутам във нощта.

Не мога да ти простя,

със нея аз видях те.

Как мога да ти простя,

тя прегърна и целуна те.

Не отричай, ти не се отдръпна.

А аз сковах се, не можах да мръдна.

Просто нямах думи.

Безмълвна тръгнах към дома си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефания Игнатова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Късно е да се извиняваш,
    време е да си заминаваш.


    това прати ли му го в смс
    трябвало е, ако не си
    така нямаше да има нужда и нас да занимаваш

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0