12 июн. 2011 г., 22:21

Бях там

1.2K 0 1

Късно е да се извиняваш,

време е да си заминаваш.

Остави ме тук сама,

да се лутам във нощта.

Не мога да ти простя,

със нея аз видях те.

Как мога да ти простя,

тя прегърна и целуна те.

Не отричай, ти не се отдръпна.

А аз сковах се, не можах да мръдна.

Просто нямах думи.

Безмълвна тръгнах към дома си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефания Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късно е да се извиняваш,
    време е да си заминаваш.


    това прати ли му го в смс
    трябвало е, ако не си
    така нямаше да има нужда и нас да занимаваш

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....