12 июн. 2011 г., 22:21

Бях там

1.2K 0 1

Късно е да се извиняваш,

време е да си заминаваш.

Остави ме тук сама,

да се лутам във нощта.

Не мога да ти простя,

със нея аз видях те.

Как мога да ти простя,

тя прегърна и целуна те.

Не отричай, ти не се отдръпна.

А аз сковах се, не можах да мръдна.

Просто нямах думи.

Безмълвна тръгнах към дома си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефания Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късно е да се извиняваш,
    време е да си заминаваш.


    това прати ли му го в смс
    трябвало е, ако не си
    така нямаше да има нужда и нас да занимаваш

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...