12 июн. 2011 г., 22:21

Бях там

1.3K 0 1

Късно е да се извиняваш,

време е да си заминаваш.

Остави ме тук сама,

да се лутам във нощта.

Не мога да ти простя,

със нея аз видях те.

Как мога да ти простя,

тя прегърна и целуна те.

Не отричай, ти не се отдръпна.

А аз сковах се, не можах да мръдна.

Просто нямах думи.

Безмълвна тръгнах към дома си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефания Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късно е да се извиняваш,
    време е да си заминаваш.


    това прати ли му го в смс
    трябвало е, ако не си
    така нямаше да има нужда и нас да занимаваш

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...