Бяхме още деца
Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,
приютени от стар, изоставен файтон,
старите кестени люшкаха клони
и приспиваха дивите гълъби в тях.
Ръцете ни – малки уплашени рибки,
търсеха в мрака пристанища топли,
с недокосвани, парещи устни,
крещяхме желания, пяхме без глас...
Беше просто любов – провинциална,
недорасла, безхитростна, дъхава,
като първо кокиче в мартенски сняг,
като първо излитане в Космоса...
А Стената – стената прескачахме
без да мислим, ръка за ръка,
без да знаем, че има и истини,
скрити в тъмната част на луната...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
