Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,

                      приютени от стар, изоставен файтон,

                      старите кестени люшкаха клони

                      и приспиваха дивите гълъби в тях.

                      Ръцете ни – малки уплашени рибки,

                      търсеха в мрака пристанища топли,

                      с недокосвани, парещи устни,

                      крещяхме желания, пяхме без глас...

                                  Беше просто любов – провинциална,

                                  недорасла, безхитростна, дъхава,

                                  като първо кокиче в мартенски сняг,

                                  като първо излитане в Космоса...

                                  А Стената – стената прескачахме

                                  без да мислим, ръка за ръка,

                                  без да знаем, че има и истини,

                                  скрити в тъмната част на луната...