19 дек. 2012 г., 20:07

Бяхме още деца

656 0 2

 

 

                      Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,

                      приютени от стар, изоставен файтон,

                      старите кестени люшкаха клони

                      и приспиваха дивите гълъби в тях.

                      Ръцете ни – малки уплашени рибки,

                      търсеха в мрака пристанища топли,

                      с недокосвани, парещи устни,

                      крещяхме желания, пяхме без глас...

                                  Беше просто любов – провинциална,

                                  недорасла, безхитростна, дъхава,

                                  като първо кокиче в мартенски сняг,

                                  като първо излитане в Космоса...

                                  А Стената – стената прескачахме

                                  без да мислим, ръка за ръка,

                                  без да знаем, че има и истини,

                                  скрити в тъмната част на луната...

                      

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А Стената – стената прескачахме
    без да мислим, ръка за ръка,
    без да знаем, че има и истини,
    скрити в тъмната част на луната..."

    Много истинско стихотворение! Поздравявам те!
  • Колко хубаво си описала тъгата по отминалото детство и юношество!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...