Dec 19, 2012, 8:07 PM

Бяхме още деца

  Poetry
655 0 2

 

 

                      Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,

                      приютени от стар, изоставен файтон,

                      старите кестени люшкаха клони

                      и приспиваха дивите гълъби в тях.

                      Ръцете ни – малки уплашени рибки,

                      търсеха в мрака пристанища топли,

                      с недокосвани, парещи устни,

                      крещяхме желания, пяхме без глас...

                                  Беше просто любов – провинциална,

                                  недорасла, безхитростна, дъхава,

                                  като първо кокиче в мартенски сняг,

                                  като първо излитане в Космоса...

                                  А Стената – стената прескачахме

                                  без да мислим, ръка за ръка,

                                  без да знаем, че има и истини,

                                  скрити в тъмната част на луната...

                      

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "А Стената – стената прескачахме
    без да мислим, ръка за ръка,
    без да знаем, че има и истини,
    скрити в тъмната част на луната..."

    Много истинско стихотворение! Поздравявам те!
  • Колко хубаво си описала тъгата по отминалото детство и юношество!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...