12 abr 2008, 9:43

Бяхме от фортуната орисани

995 0 19

Бяхме от фортуната орисани

да не вкусим от емоцията страстна.

Аз от теб получих болка бисерна,

а в замяна ти оставих любовта си...

 

Счупих огледалото на спомена.

Няма вече болката да се оглежда.

В две сълзи, от дъното отронени,

плахо пак покълва пролетна надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аХ тази фортуна орисница...
    Ти добре си го орисала стиха - да бъде ПРЕКРАСЕН...и той Е!!!
    Поздрав
  • Много ви благодаря!
  • Надеждата отронена от дъното на две сълзи е в лъчите на утрото, което изгрява във финала на стиха ти!
    Аплодисменти!
  • Каква ли би била болката без надеждата?
    При всички положения изпепеляваща.
  • Много хубав стих, феичке!
    Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...