12.04.2008 г., 9:43

Бяхме от фортуната орисани

993 0 19

Бяхме от фортуната орисани

да не вкусим от емоцията страстна.

Аз от теб получих болка бисерна,

а в замяна ти оставих любовта си...

 

Счупих огледалото на спомена.

Няма вече болката да се оглежда.

В две сълзи, от дъното отронени,

плахо пак покълва пролетна надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • аХ тази фортуна орисница...
    Ти добре си го орисала стиха - да бъде ПРЕКРАСЕН...и той Е!!!
    Поздрав
  • Много ви благодаря!
  • Надеждата отронена от дъното на две сълзи е в лъчите на утрото, което изгрява във финала на стиха ти!
    Аплодисменти!
  • Каква ли би била болката без надеждата?
    При всички положения изпепеляваща.
  • Много хубав стих, феичке!
    Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...