Бяхме от фортуната орисани
да не вкусим от емоцията страстна.
Аз от теб получих болка бисерна,
а в замяна ти оставих любовта си...
Счупих огледалото на спомена.
Няма вече болката да се оглежда.
В две сълзи, от дъното отронени,
плахо пак покълва пролетна надежда...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Ти добре си го орисала стиха - да бъде ПРЕКРАСЕН...и той Е!!!
Поздрав