Apr 12, 2008, 9:43 AM

Бяхме от фортуната орисани

  Poetry » Love
992 0 19

Бяхме от фортуната орисани

да не вкусим от емоцията страстна.

Аз от теб получих болка бисерна,

а в замяна ти оставих любовта си...

 

Счупих огледалото на спомена.

Няма вече болката да се оглежда.

В две сълзи, от дъното отронени,

плахо пак покълва пролетна надежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • аХ тази фортуна орисница...
    Ти добре си го орисала стиха - да бъде ПРЕКРАСЕН...и той Е!!!
    Поздрав
  • Много ви благодаря!
  • Надеждата отронена от дъното на две сълзи е в лъчите на утрото, което изгрява във финала на стиха ти!
    Аплодисменти!
  • Каква ли би била болката без надеждата?
    При всички положения изпепеляваща.
  • Много хубав стих, феичке!
    Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...