12 апр. 2008 г., 09:43

Бяхме от фортуната орисани

994 0 19

Бяхме от фортуната орисани

да не вкусим от емоцията страстна.

Аз от теб получих болка бисерна,

а в замяна ти оставих любовта си...

 

Счупих огледалото на спомена.

Няма вече болката да се оглежда.

В две сълзи, от дъното отронени,

плахо пак покълва пролетна надежда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • аХ тази фортуна орисница...
    Ти добре си го орисала стиха - да бъде ПРЕКРАСЕН...и той Е!!!
    Поздрав
  • Много ви благодаря!
  • Надеждата отронена от дъното на две сълзи е в лъчите на утрото, което изгрява във финала на стиха ти!
    Аплодисменти!
  • Каква ли би била болката без надеждата?
    При всички положения изпепеляваща.
  • Много хубав стих, феичке!
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...