13 dic 2025, 22:30

Бяла е

  Poesía
69 1 3

Бяла зима е навън.

До сляпо бяла. Оглушала.

Звяр ранен върви със звън.

Без език са камбаните.

Сълзите неми.

Бяла зима е навън.

До кокал побеляла. Мирна.

Звяр ранен пристъпва. Сам.

Молитва е кръвта му. Стихва.

Бяла зима е навън.

Червена кръв се лее...

Камбаните мълчат насън.

Господ им копае бездни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Метафорите са всъщност една тънка ирония, която може би не се забелязва. Излишна констатация би било да маркирам зимата като бяла, защото всеки може да види това. Но.. дали е бяла, щом камбаните мълчат? Щом има ранена душа, а навсякъде около нея е сляпо и глухо и тихо? Не. Тогава не е бяла. Камо ли мирна. Тогава е зима, в която слуха на Господ се изостря-и сбъдва молитвите на ранените зверове.
  • Човек сам си копае бездните, вярно е. Но и сам възкръсва над тях. И никога вече не пада в тях. Горко му на този, обаче... който е върнал такъв човек обратно в бездната. Тогава Господ го бута на страна, подава му столче да си почине, пали му даже и цигарка, да не му е скучно .. И почва да копае сам. Вместо него. На мен пък ми хареса, че си разбрала правилно и ти е харесало. А товаа ъъъ.. метраф... оф изкълчи ми се езика.. не го разбирам хич. Радвам ти се, Ина! Благодаря!
  • Интересна метафорика. Харесва ми, когато спирам да помисля. Невинност, изкупление, жертва. Бездните ние си ги копаем. Но и Господ помага.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...