Dec 13, 2025, 10:30 PM

Бяла е

  Poetry
51 0 3

Бяла зима е навън.

До сляпо бяла. Оглушала.

Звяр ранен върви със звън.

Без език са камбаните.

Сълзите неми.

Бяла зима е навън.

До кокал побеляла. Мирна.

Звяр ранен пристъпва. Сам.

Молитва е кръвта му. Стихва.

Бяла зима е навън.

Червена кръв се лее...

Камбаните мълчат насън.

Господ им копае бездни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Метафорите са всъщност една тънка ирония, която може би не се забелязва. Излишна констатация би било да маркирам зимата като бяла, защото всеки може да види това. Но.. дали е бяла, щом камбаните мълчат? Щом има ранена душа, а навсякъде около нея е сляпо и глухо и тихо? Не. Тогава не е бяла. Камо ли мирна. Тогава е зима, в която слуха на Господ се изостря-и сбъдва молитвите на ранените зверове.
  • Човек сам си копае бездните, вярно е. Но и сам възкръсва над тях. И никога вече не пада в тях. Горко му на този, обаче... който е върнал такъв човек обратно в бездната. Тогава Господ го бута на страна, подава му столче да си почине, пали му даже и цигарка, да не му е скучно .. И почва да копае сам. Вместо него. На мен пък ми хареса, че си разбрала правилно и ти е харесало. А товаа ъъъ.. метраф... оф изкълчи ми се езика.. не го разбирам хич. Радвам ти се, Ина! Благодаря!
  • Интересна метафорика. Харесва ми, когато спирам да помисля. Невинност, изкупление, жертва. Бездните ние си ги копаем. Но и Господ помага.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...