27 dic 2012, 9:00

Бяла като стих...

  Poesía » Otra
2.3K 1 31

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -

в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.

Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии

и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.

 

Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес...

По една цигарена луна да запалим под студа грамаден.

И да сгрее зимните ръце жарко порцеланово вълшебство!

Ритуално. Сбъднато кафе. Късо и горчиво като детство.

 

Урната ли?! Малко закъснях, но те моля за паничка време –

за един спасителен ошав... Стига ми едно летоброене.

Ще те дам на вечните вълни, лято щом поникне над морето...

 

Урната е бяла като стих. Коледа! А мама е в ръцете ми.

 

2012*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...