27 dic 2012, 9:00

Бяла като стих...

  Poesía » Otra
2.3K 1 31

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -

в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.

Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии

и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.

 

Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес...

По една цигарена луна да запалим под студа грамаден.

И да сгрее зимните ръце жарко порцеланово вълшебство!

Ритуално. Сбъднато кафе. Късо и горчиво като детство.

 

Урната ли?! Малко закъснях, но те моля за паничка време –

за един спасителен ошав... Стига ми едно летоброене.

Ще те дам на вечните вълни, лято щом поникне над морето...

 

Урната е бяла като стих. Коледа! А мама е в ръцете ми.

 

2012*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...