Dec 27, 2012, 9:00 AM

Бяла като стих...

  Poetry » Other
2.3K 1 31

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -

в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.

Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии

и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.

 

Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес...

По една цигарена луна да запалим под студа грамаден.

И да сгрее зимните ръце жарко порцеланово вълшебство!

Ритуално. Сбъднато кафе. Късо и горчиво като детство.

 

Урната ли?! Малко закъснях, но те моля за паничка време –

за един спасителен ошав... Стига ми едно летоброене.

Ще те дам на вечните вълни, лято щом поникне над морето...

 

Урната е бяла като стих. Коледа! А мама е в ръцете ми.

 

2012*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...