Dec 27, 2012, 9:00 AM

Бяла като стих...

  Poetry » Other
2.3K 1 31

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -

в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.

Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии

и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.

 

Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес...

По една цигарена луна да запалим под студа грамаден.

И да сгрее зимните ръце жарко порцеланово вълшебство!

Ритуално. Сбъднато кафе. Късо и горчиво като детство.

 

Урната ли?! Малко закъснях, но те моля за паничка време –

за един спасителен ошав... Стига ми едно летоброене.

Ще те дам на вечните вълни, лято щом поникне над морето...

 

Урната е бяла като стих. Коледа! А мама е в ръцете ми.

 

2012*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...