Бяла като стих...
Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -
в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.
Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии
и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.
Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес...
По една цигарена луна да запалим под студа грамаден.
И да сгрее зимните ръце жарко порцеланово вълшебство!
Ритуално. Сбъднато кафе. Късо и горчиво като детство.
Урната ли?! Малко закъснях, но те моля за паничка време –
за един спасителен ошав... Стига ми едно летоброене.
Ще те дам на вечните вълни, лято щом поникне над морето...
Урната е бяла като стих. Коледа! А мама е в ръцете ми.
2012*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
