Lilija (Нимфаеа Алба)
25

10 oct 2014, 11:52

Бяла коприна

Poesía » De amor

1.5K 0 2

Аз съм жена в бяло

скрила под венецианска маска

разкъсано копринено сърце.

Димът на бялата цигара

скрива виното червено

докоснато от устни на дете

В мълчанието бяло

призрачни очи ще търсят

нарисувано копринено лице

Балът с маски продължава

под светлина на свещи се докосват

звън на чаши, смях, ръце

Дами маските си свалят

сред облак от парфюма сладък

откъсват от косите си цветче

Призрачни очи ще търсят

с устни сладки, розови лице

Аз съм жена в бяло

скрила под венецианска маска

самотно копринено дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

adaruna (Съби Седник)

Леееле... Много добре звучи!

2014-10-11T19:45:04+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много интересно написано стихотворение с дълбок философски замисъл.
Много сериозно се замислех над него. Допадна ми, но мисля, че по-скоро е философско отколкото любовно.
Поздравявам те и хубав ден!

2014-10-10T16:55:09+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0