10 oct 2014, 11:52

Бяла коприна

1.5K 0 2

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 разкъсано копринено сърце.

 Димът на бялата цигара

 скрива виното червено

 докоснато от устни на дете

 В мълчанието бяло

 призрачни очи ще търсят

 нарисувано копринено лице

 Балът с маски продължава

 под светлина на свещи се докосват

 звън на чаши, смях, ръце

 Дами маските си свалят

 сред облак от парфюма сладък

 откъсват от косите си цветче

 Призрачни очи ще търсят

 с устни сладки,  розови лице

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 самотно копринено дете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леееле... Много добре звучи!
  • Много интересно написано стихотворение с дълбок философски замисъл.
    Много сериозно се замислех над него. Допадна ми, но мисля, че по-скоро е философско отколкото любовно.
    Поздравявам те и хубав ден!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...