Бяла коприна
Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
разкъсано копринено сърце.
Димът на бялата цигара
скрива виното червено
докоснато от устни на дете
В мълчанието бяло
призрачни очи ще търсят
нарисувано копринено лице
Балът с маски продължава
под светлина на свещи се докосват
звън на чаши, смях, ръце
Дами маските си свалят
сред облак от парфюма сладък
откъсват от косите си цветче
Призрачни очи ще търсят
с устни сладки, розови лице
Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
самотно копринено дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados
