Lilija (Нимфаеа Алба)
25 20
Oct 10, 2014, 11:52 AM

Бяла коприна 

  Poetry » Love
929 0 2

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 разкъсано копринено сърце.

 Димът на бялата цигара

 скрива виното червено

 докоснато от устни на дете

 В мълчанието бяло

 призрачни очи ще търсят

 нарисувано копринено лице

 Балът с маски продължава

 под светлина на свещи се докосват

 звън на чаши, смях, ръце

 Дами маските си свалят

 сред облак от парфюма сладък

 откъсват от косите си цветче

 Призрачни очи ще търсят

 с устни сладки,  розови лице

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 самотно копринено дете.

 

© Нимфаеа Алба All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Леееле... Много добре звучи!
  • Много интересно написано стихотворение с дълбок философски замисъл.
    Много сериозно се замислех над него. Допадна ми, но мисля, че по-скоро е философско отколкото любовно.
    Поздравявам те и хубав ден!
Random works
: ??:??