Lilija (Нимфаеа Алба)
25

Oct 10, 2014, 11:52 AM

Бяла коприна

Poetry » Love

1.5K 0 2

Аз съм жена в бяло

скрила под венецианска маска

разкъсано копринено сърце.

Димът на бялата цигара

скрива виното червено

докоснато от устни на дете

В мълчанието бяло

призрачни очи ще търсят

нарисувано копринено лице

Балът с маски продължава

под светлина на свещи се докосват

звън на чаши, смях, ръце

Дами маските си свалят

сред облак от парфюма сладък

откъсват от косите си цветче

Призрачни очи ще търсят

с устни сладки, розови лице

Аз съм жена в бяло

скрила под венецианска маска

самотно копринено дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

adaruna (Съби Седник)

Леееле... Много добре звучи!

2014-10-11T19:45:04+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много интересно написано стихотворение с дълбок философски замисъл.
Много сериозно се замислех над него. Допадна ми, но мисля, че по-скоро е философско отколкото любовно.
Поздравявам те и хубав ден!

2014-10-10T16:55:09+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0