Бяла коприна
Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
разкъсано копринено сърце.
Димът на бялата цигара
скрива виното червено
докоснато от устни на дете
В мълчанието бяло
призрачни очи ще търсят
нарисувано копринено лице
Балът с маски продължава
под светлина на свещи се докосват
звън на чаши, смях, ръце
Дами маските си свалят
сред облак от парфюма сладък
откъсват от косите си цветче
Призрачни очи ще търсят
с устни сладки, розови лице
Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
самотно копринено дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нимфаеа Алба Всички права запазени
