Lilija (Нимфаеа Алба)
25 20
10.10.2014 г., 11:52 ч.

Бяла коприна 

  Поезия » Любовна
1084 0 2

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 разкъсано копринено сърце.

 Димът на бялата цигара

 скрива виното червено

 докоснато от устни на дете

 В мълчанието бяло

 призрачни очи ще търсят

 нарисувано копринено лице

 Балът с маски продължава

 под светлина на свещи се докосват

 звън на чаши, смях, ръце

 Дами маските си свалят

 сред облак от парфюма сладък

 откъсват от косите си цветче

 Призрачни очи ще търсят

 с устни сладки,  розови лице

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 самотно копринено дете.

 

© Нимфаеа Алба Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леееле... Много добре звучи!
  • Много интересно написано стихотворение с дълбок философски замисъл.
    Много сериозно се замислех над него. Допадна ми, но мисля, че по-скоро е философско отколкото любовно.
    Поздравявам те и хубав ден!
Предложения
: ??:??