24 feb 2012, 13:55

Бяла лястовица

  Poesía
623 0 1

Как искам бяла лястовица да бъда,

да летя в безкрайното небе.

Всяко земно кътче да достигна,

щом разперя двете си криле.

 

Слънцето приятел ще ми бъде -

най-верният от всички на света,

с лъчите си безкрайни и златисти

ще ме сгрява в студа. 

 

С облаците пухкави ще тръгнем

да обикаляме света голям,

а с песента си ще раздавам

мир, любов и топлина. 

 

Когато сълзи видя

в нечии тъжни очи,

ще кацна на топлото рамо

и мелодия нежна ще зазвучи.

 

Тогава усмивка ще блесне

на ангелското невинно лице.

Ще напълня със радост сърцето,

а в душата дъга ще изгрее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Момчилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...