24.02.2012 г., 13:55

Бяла лястовица

622 0 1

Как искам бяла лястовица да бъда,

да летя в безкрайното небе.

Всяко земно кътче да достигна,

щом разперя двете си криле.

 

Слънцето приятел ще ми бъде -

най-верният от всички на света,

с лъчите си безкрайни и златисти

ще ме сгрява в студа. 

 

С облаците пухкави ще тръгнем

да обикаляме света голям,

а с песента си ще раздавам

мир, любов и топлина. 

 

Когато сълзи видя

в нечии тъжни очи,

ще кацна на топлото рамо

и мелодия нежна ще зазвучи.

 

Тогава усмивка ще блесне

на ангелското невинно лице.

Ще напълня със радост сърцето,

а в душата дъга ще изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Момчилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...