Feb 24, 2012, 1:55 PM

Бяла лястовица

  Poetry
621 0 1

Как искам бяла лястовица да бъда,

да летя в безкрайното небе.

Всяко земно кътче да достигна,

щом разперя двете си криле.

 

Слънцето приятел ще ми бъде -

най-верният от всички на света,

с лъчите си безкрайни и златисти

ще ме сгрява в студа. 

 

С облаците пухкави ще тръгнем

да обикаляме света голям,

а с песента си ще раздавам

мир, любов и топлина. 

 

Когато сълзи видя

в нечии тъжни очи,

ще кацна на топлото рамо

и мелодия нежна ще зазвучи.

 

Тогава усмивка ще блесне

на ангелското невинно лице.

Ще напълня със радост сърцето,

а в душата дъга ще изгрее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Момчилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...