Как искам бяла лястовица да бъда,

да летя в безкрайното небе.

Всяко земно кътче да достигна,

щом разперя двете си криле.

Слънцето приятел ще ми бъде -

най-верният от всички на света,

с лъчите си безкрайни и златисти

ще ме сгрява в студа. 

С облаците пухкави ще тръгнем

да обикаляме света голям,

а с песента си ще раздавам

мир, любов и топлина. 

Когато сълзи видя

в нечии тъжни очи,

ще кацна на топлото рамо

и мелодия нежна ще зазвучи.

Тогава усмивка ще блесне

на ангелското невинно лице.

Ще напълня със радост сърцето,

а в душата дъга ще изгрее.