17 may 2008, 6:56

Бяла лястовичка

  Poesía
1.6K 0 3

Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!

Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!

По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,

във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.

През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче,

и последната звездичка от небето да угасне!

Лястовичке бяла, кажи му да не ме забравя - обичта ми е голяма,

във душата ми остава споменът, че бяхме двама.

Болката е лед и пред него се стопява,

надеждата е лек, но малцина я даряват.

Как да вярвам в нещо безсилно да си върна,

на крачка съм отново назад да се обърна.

Бяла лястовичка чакам на рамото да долети

и със песен да отвее тъжните сълзи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стихотворението ти е красиво и откровенно казано мисля, че най-доброто от трите, които си побликувала тук затова продължавай в същия дух! успех и целувки
  • Щом си пожелала коментар, ето аз съм насреща! Хубав сюжет си обрисувала, незнам защо не са ти написали коментар, но да знаеш, че това не винаги означава всичко. Честно казано аз вникнах в съдържанието на стиха и ми се хареса! Продължавай в същия дух! Успехи!
  • пишете коментарчета

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...