17.05.2008 г., 6:56

Бяла лястовичка

1.6K 0 3

Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!

Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!

По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,

във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.

През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче,

и последната звездичка от небето да угасне!

Лястовичке бяла, кажи му да не ме забравя - обичта ми е голяма,

във душата ми остава споменът, че бяхме двама.

Болката е лед и пред него се стопява,

надеждата е лек, но малцина я даряват.

Как да вярвам в нещо безсилно да си върна,

на крачка съм отново назад да се обърна.

Бяла лястовичка чакам на рамото да долети

и със песен да отвее тъжните сълзи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • стихотворението ти е красиво и откровенно казано мисля, че най-доброто от трите, които си побликувала тук затова продължавай в същия дух! успех и целувки
  • Щом си пожелала коментар, ето аз съм насреща! Хубав сюжет си обрисувала, незнам защо не са ти написали коментар, но да знаеш, че това не винаги означава всичко. Честно казано аз вникнах в съдържанието на стиха и ми се хареса! Продължавай в същия дух! Успехи!
  • пишете коментарчета

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...