Бяла лястовичка
Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче,
и последната звездичка от небето да угасне!
Лястовичке бяла, кажи му да не ме забравя - обичта ми е голяма,
във душата ми остава споменът, че бяхме двама.
Болката е лед и пред него се стопява,
надеждата е лек, но малцина я даряват.
Как да вярвам в нещо безсилно да си върна,
на крачка съм отново назад да се обърна.
Бяла лястовичка чакам на рамото да долети
и със песен да отвее тъжните сълзи!
© Ваня All rights reserved.
затова продължавай в същия дух! успех и целувки 
