Бяла лястовичка
Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче,
и последната звездичка от небето да угасне!
Лястовичке бяла, кажи му да не ме забравя - обичта ми е голяма,
във душата ми остава споменът, че бяхме двама.
Болката е лед и пред него се стопява,
надеждата е лек, но малцина я даряват.
Как да вярвам в нещо безсилно да си върна,
на крачка съм отново назад да се обърна.
Бяла лястовичка чакам на рамото да долети
и със песен да отвее тъжните сълзи!
© Ваня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
стихотворението ти е красиво и откровенно казано мисля, че най-доброто от трите, които си побликувала тук
затова продължавай в същия дух! успех и целувки -
Щом си пожелала коментар, ето аз съм насреща! Хубав сюжет си обрисувала, незнам защо не са ти написали коментар, но да знаеш, че това не винаги означава всичко. Честно казано аз вникнах в съдържанието на стиха и ми се хареса! Продължавай в същия дух! Успехи!
-
пишете коментарчета
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
