Бяла - приказка нежна!
Град мой, свиден и мил!
Като перла в душата ми ти си се скрил!
Назад в спомените си се връщам,
а ти си в тях втъкан.
С мисълта си нежно те прегръщам,
ухаеш сякаш майчина си длан.
Усещам ласката гореща,
усмивка разцъфтява на моето лице,
духът ти с обич ме посреща,
с трепет бие моето сърце!
Бяла! - моя приказка нежна,
скъп спомен за отминала младост,
за красота белоснежна, за неувяхваща радост!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Попова Todos los derechos reservados
