3 jun 2008, 15:30

Бяла - приказка нежна! 

  Poesía » Otra
785 0 5
 

Град мой, свиден и мил!

Като перла в душата ми ти си се скрил!

Назад в спомените си се връщам,

а ти си в тях втъкан.

С мисълта си нежно те прегръщам,

ухаеш сякаш майчина си длан.

Усещам ласката гореща,

усмивка разцъфтява на моето лице,

духът ти с обич ме посреща,

с трепет бие моето сърце!

Бяла! - моя приказка нежна,

скъп спомен за отминала младост,

за красота белоснежна, за неувяхваща радост!

 

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели! Бяла не е моят роден град, но съм живяла в него, 4 прекрасни години от моя живот!
  • Много хубав стих за родния град! Поздрави!
  • Поздрав, Ани!
    Винаги си спомняме с носталгия за родните си градове!
    Моят най-красив е Варна!
    Прегръщам те!
  • Много ми хареса. много е нежно. Поздравления. браво!!!
  • много красиво...носталгично...перлено...
    най-скъпи са спомените от детството и родния край...
    с обич, Анна...много хубав стих!
Propuestas
: ??:??