3.06.2008 г., 15:30

Бяла - приказка нежна!

1.1K 0 5
 

Град мой, свиден и мил!

Като перла в душата ми ти си се скрил!

Назад в спомените си се връщам,

а ти си в тях втъкан.

С мисълта си нежно те прегръщам,

ухаеш сякаш майчина си длан.

Усещам ласката гореща,

усмивка разцъфтява на моето лице,

духът ти с обич ме посреща,

с трепет бие моето сърце!

Бяла! - моя приказка нежна,

скъп спомен за отминала младост,

за красота белоснежна, за неувяхваща радост!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели! Бяла не е моят роден град, но съм живяла в него, 4 прекрасни години от моя живот!
  • Много хубав стих за родния град! Поздрави!
  • Поздрав, Ани!
    Винаги си спомняме с носталгия за родните си градове!
    Моят най-красив е Варна!
    Прегръщам те!
  • Много ми хареса. много е нежно. Поздравления. браво!!!
  • много красиво...носталгично...перлено...
    най-скъпи са спомените от детството и родния край...
    с обич, Анна...много хубав стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...