Град мой, свиден и мил!
Като перла в душата ми ти си се скрил!
Назад в спомените си се връщам,
а ти си в тях втъкан.
С мисълта си нежно те прегръщам,
ухаеш сякаш майчина си длан.
Усещам ласката гореща,
усмивка разцъфтява на моето лице,
духът ти с обич ме посреща,
с трепет бие моето сърце!
Бяла! - моя приказка нежна,
скъп спомен за отминала младост,
за красота белоснежна, за неувяхваща радост!
© Анна Попова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
