Град мой, свиден и мил!
Като перла в душата ми ти си се скрил!
Назад в спомените си се връщам,
а ти си в тях втъкан.
С мисълта си нежно те прегръщам,
ухаеш сякаш майчина си длан.
Усещам ласката гореща,
усмивка разцъфтява на моето лице,
духът ти с обич ме посреща,
с трепет бие моето сърце!
Бяла! - моя приказка нежна,
скъп спомен за отминала младост,
за красота белоснежна, за неувяхваща радост!
© Анна Попова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
