3 июн. 2008 г., 15:30

Бяла - приказка нежна!

1.1K 0 5
 

Град мой, свиден и мил!

Като перла в душата ми ти си се скрил!

Назад в спомените си се връщам,

а ти си в тях втъкан.

С мисълта си нежно те прегръщам,

ухаеш сякаш майчина си длан.

Усещам ласката гореща,

усмивка разцъфтява на моето лице,

духът ти с обич ме посреща,

с трепет бие моето сърце!

Бяла! - моя приказка нежна,

скъп спомен за отминала младост,

за красота белоснежна, за неувяхваща радост!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Бяла не е моят роден град, но съм живяла в него, 4 прекрасни години от моя живот!
  • Много хубав стих за родния град! Поздрави!
  • Поздрав, Ани!
    Винаги си спомняме с носталгия за родните си градове!
    Моят най-красив е Варна!
    Прегръщам те!
  • Много ми хареса. много е нежно. Поздравления. браво!!!
  • много красиво...носталгично...перлено...
    най-скъпи са спомените от детството и родния край...
    с обич, Анна...много хубав стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...