3 июн. 2008 г., 15:30

Бяла - приказка нежна!

1.1K 0 5
 

Град мой, свиден и мил!

Като перла в душата ми ти си се скрил!

Назад в спомените си се връщам,

а ти си в тях втъкан.

С мисълта си нежно те прегръщам,

ухаеш сякаш майчина си длан.

Усещам ласката гореща,

усмивка разцъфтява на моето лице,

духът ти с обич ме посреща,

с трепет бие моето сърце!

Бяла! - моя приказка нежна,

скъп спомен за отминала младост,

за красота белоснежна, за неувяхваща радост!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Бяла не е моят роден град, но съм живяла в него, 4 прекрасни години от моя живот!
  • Много хубав стих за родния град! Поздрави!
  • Поздрав, Ани!
    Винаги си спомняме с носталгия за родните си градове!
    Моят най-красив е Варна!
    Прегръщам те!
  • Много ми хареса. много е нежно. Поздравления. браво!!!
  • много красиво...носталгично...перлено...
    най-скъпи са спомените от детството и родния край...
    с обич, Анна...много хубав стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...