Жаден, гладен и небръснат,
с мръсна риза, леко трезв,
във градинката присъствах
на необясним концерт.
Триста жаби, все зелени
в заблатен и мръсен гьол
покрай звуци от тромпети
крякаха във си бемол.
- Аз съм по- и най-креслива!
По-зелена, по-по-най-….
С турбодизелна пружина
скачам до небето май.
И унесени във песни,
откъм близкия шубрак
не видяха как ги плесна
с клюна щъркел дългокрак.
© Стефан Балди Todos los derechos reservados