Жаден, гладен и небръснат,
с мръсна риза, леко трезв,
във градинката присъствах
на необясним концерт.
Триста жаби, все зелени
в заблатен и мръсен гьол
покрай звуци от тромпети
крякаха във си бемол.
- Аз съм по- и най-креслива!
По-зелена, по-по-най-….
С турбодизелна пружина
скачам до небето май.
И унесени във песни,
откъм близкия шубрак
не видяха как ги плесна
с клюна щъркел дългокрак.
© Стефан Балди All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
