6 feb 2006, 19:24

БЯЛА ПТИЦА

  Poesía
895 0 1
Бяла птица над простора лети
с писък последен оглася небето.
Птицо бяла -върни се,върни
чуй за тебе стене морето.

Но защо не летиш над водата
нали тя за теб беше мечтата
при нея все се завръщаше ти
тя да лекува твоите надежди.

Не знаете ли птицата плаче?
нейните сълзи са бисери бели
когато я боли най -много
лети нависоко,та затова не сте я видели.

Последен вихър в танц тънцува
до сетния си дъх с разперери крила,
а сетне се отпуска и полита
разбива се в най-стръмната скала.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересна идея...Джеини!Последния куплет има нужда да се свърже по съдържание с предния...Не може след като се е разбила в скалата...да продължи да мечтае.Сигурна съм,че ще го оправиш,както съм сигурна,че имаш страхотни идеи!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...