Feb 6, 2006, 7:24 PM

БЯЛА ПТИЦА

  Poetry
897 0 1
Бяла птица над простора лети
с писък последен оглася небето.
Птицо бяла -върни се,върни
чуй за тебе стене морето.

Но защо не летиш над водата
нали тя за теб беше мечтата
при нея все се завръщаше ти
тя да лекува твоите надежди.

Не знаете ли птицата плаче?
нейните сълзи са бисери бели
когато я боли най -много
лети нависоко,та затова не сте я видели.

Последен вихър в танц тънцува
до сетния си дъх с разперери крила,
а сетне се отпуска и полита
разбива се в най-стръмната скала.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересна идея...Джеини!Последния куплет има нужда да се свърже по съдържание с предния...Не може след като се е разбила в скалата...да продължи да мечтае.Сигурна съм,че ще го оправиш,както съм сигурна,че имаш страхотни идеи!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....