11 oct 2007, 15:39

Бяла роза

  Poesía
1.2K 0 12
    Бяла роза

Като сянка на бяла роза,
в тънко сребърно огледало,
ти дойде внезапно в съня ми
и любовта започна отначало.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън, с тебе бях,
събудих се и ридаех.

Насън над нас златен дъжд ще вали,
насън ще галя твоето тяло,
насън над нас ще ухаят липи,
насън ще се сливаме в едно цяло.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън с тебе бях
събудих се и ридаех.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...