11.10.2007 г., 15:39 ч.

Бяла роза 

  Поезия
746 0 12
    Бяла роза

Като сянка на бяла роза,
в тънко сребърно огледало,
ти дойде внезапно в съня ми
и любовта започна отначало.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън, с тебе бях,
събудих се и ридаех.

Насън над нас златен дъжд ще вали,
насън ще галя твоето тяло,
насън над нас ще ухаят липи,
насън ще се сливаме в едно цяло.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън с тебе бях
събудих се и ридаех.

© Майк Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??