11.10.2007 г., 15:39

Бяла роза

1.2K 0 12
    Бяла роза

Като сянка на бяла роза,
в тънко сребърно огледало,
ти дойде внезапно в съня ми
и любовта започна отначало.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън, с тебе бях,
събудих се и ридаех.

Насън над нас златен дъжд ще вали,
насън ще галя твоето тяло,
насън над нас ще ухаят липи,
насън ще се сливаме в едно цяло.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън с тебе бях
събудих се и ридаех.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...